МА̀МЕЦ1, мн. -мцѝ, м. Диал. Мамка2. Отначало нямахме мамци и си служехме с обикновени питомни патици. Но на втората година един познат ловец ни донесе някъде от Тракия четири чудесни мамци. Ем. Станев, ЯГ, 64. Нашите мамци се къпят в локвата или стоят бодро на четирите чучки и като си бъбрят нещо на своя патешки език, поглеждат към небето. Ем. Станев, ЯГ, 65.
МА̀МЕЦ2, мн. -мцѝ, м. Диал. Ресор; яй. Срещнах тук [в Чепино] чисто български думи, които другаде в България заменят с чужди, например: .., мамец (яй), кладак .. и пр. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 57.