МА̀МИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на мама1 или е свързан с мама1 (в 1 и 2 знач.). Сложих една мамина шапка и се огледах. Ст. Христозова, ДТСВ, 18. С безопасна за фланелата ми е закопчан лист от тетрадка. Това е работа на Лена, тя все ги измисля разни такива, за да ми напомни някоя мамина заръка. Д. Бозаков, ДС, 33. По онова време маминият брат Хаджи Личо бил предприел заедно с някой цариградски търговец да доставя за турската войска килими. Т. Влайков, Пр I, 108. — Като ми е баща, защо три години не прати писмо да попита живи ли сме? Аз да съм на мамино място — знам какво ще направя. А. Каменова, ХГ, 51. — Златке, мамина душице, прибери дрехите в сандъка и хубаво ги надипли и нареди, че аз не мога! Много съм болна. К. Петканов, ДЧ, 42.
2. Като същ. мамин<ият>, мамина<та>, мамино<то>, мн. мамини<те>. Галено обръщение на майка към детето (децата) ѝ. Не знам дали ви се е случвало сутрин да ви се спи, а някой да вика настоятелно, както моята майка викаше мене. — Куне, мамин, хайде, успал си се. Кр. Григоров, Н, 203. — Пийнете си, мамините — увещаваше ги майка им, — пийнете си млекце, после ще ви дам медец. Ив. Остриков, ОП, 52.
3. Като същ. Само мн. мамини. Разг. Домът и семейството на мама1. — Нали снощи Рали отиде в Сърнено, у мамини. Й. Йовков, Б, 17. — Ех — въздъхна той [Панко] дълбоко, — зачерних те аз, душке! .. Да беше си постояла у мамини си, можеше да ти излезе по-добър късмет. Д. Ангелов, ЖС, 74. Щяла да се продава Миточковичината къща, дето е при мамини. Т. Влайков, Съч. II, 108. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Анна .. Още отдалеч тя изкряска на мамини: „У, мари, че много сте подранили тази вечер“. Ст. Чилингиров, ХНН, 72.
◊ Мамин Гъргалчо. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой страда за бъдещи, неслучили се беди. Мамино детенце (синче); Мамини дечица. Разг. Пренебр. Разглезен човек (дете, деца или младеж, младежи), който е получавал всичко наготово от родителите си и не умее да се справя с трудностите в живота. — Разглезил съм го [сина] не аз, а ти! Направила си го мамино детенце! .. Защото вършиш всичко вместо него... Др. Асенов, СВ, 83. —А нашият Данко да не би с работници да е гулял нощем? Малко ги има разни мамини дечица и разен там сметуняк. К. Кръстев, К, 111. Мамин син. Разг. Синковец, нехранимайко. — Де да те видя сега, мамин сине — каза си наум Синигера. Т. Харманджиев, КЕД, 68. Остави го тоя мамин син, нали виждаш, че за нищо не го бива.