МА̀МИЦА ж. 1. Диал. Умал. от мама1 (в 1 и 2 знач.); майчинка, майчичка, мамка1.
2. Диал. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междуметие или самостоятелно. — Ах, мамице, дали няма да умра от радост! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64. Ох, мамице, какво дочакахме! Ив. Вазов, Съч. XXII, 189.
◊ Мамицата ще (да) разгоня (разкатая, разплача) някому; Мамицата разгоних (разкатах, разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. — Много често почна нашият даскал да снове в шубраците на Мързяновия дол и в корията. Май че е време да окошарим вълка, за да бъде мирно стадото! — каза веднъж Синорникът на съветниците .. — какво се блещите, изтървем ли го в гората, мамицата ни ще разгони. А. Каралийчев, СР, 29-30. — Само да гръмне някой, мамицата му ще разплача! Л. Стоянов, Й, 133. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мамица; мамицата ти (му, ѝ, ви, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. — Ах, твойта мамица, да си обираш крушите! Как се казваш ти бе? Живи ще ви дерем, черноблокари. Хайдути! Крастави кучета! Ем. Станев, ИК I и II, 192. Кмето казал, че е мирно селото, ама някой синковец май че ни подпали къщите, мамицата му! О, 1978, кн. 19, 22.