МА̀МИЧКА ж. 1. Разг. Умал.-гальов. от мама1 (в 1 и 2 знач.); мамче, майче, маминка. — Мамо... Мамичко. Не съм сгрешила, не съм направила никому зло. И ти ли ще ме съдиш? Д. Талев, ГЧ, 368. — И... и аз ви благославям... — проговори мамичка, като плачеше от щастие. ВН, 1960, бр. 2621, 4. — Милото ми, хубавото ми дете! — изхлипа Ганка зад портата .. — Стефанчо я хвана за полата и я погледна съчувствено: — Мълчи, мамичко! Г. Караславов, Избр. съч. I, 330. ● За изразяване на иронично, пренебрежително отношение. След това, разбира се, запознават Альоша с момченцето на леличката .. Двамата ги изпращат да си играят на пясъка, а мамичките остават на пейката да си приказват. Тарас, ТМ, 6. Мамичките, дъщерята и внучката... Сега Ница е твърде далеч за тях и те са принудени да се задоволяват със Созопол. Ем. Манов, БГ, 74.
2. Гальов. Обръщение на майка към детето (децата) ѝ. — За последен път, мамичко, за последен път. Това не боли. Само малко боли и после става много хубаво. Н. Стефанова, ОС, 8.
3. Разг. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразявазне на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. — Мамичко! — почна пак Иванова. — При тая строга заповед на министъра, ако пипне сега някого не на мястото му — смърт! Д. Калфов, Избр. разк, 268. — Ох, мамичко... Ох, божичко, божичко, какво ще правя сега... — повтаряше тя [Николина] на разпев, свита и трепереща с цяло тяло. Г. Райчев, ЗК, 79. — Виждам в недалечно бъдеще около теб известно количество добичета .. Те мучат жално и ребрата им се четат без помощта на сметало. — Мамичко! — прошепна посетителят. — Тази всичко позна. ВН, 1961, бр. 3134, 4.