МАРЍ и (съкр.) мар частица. Диал. 1. При обръщение или самостоятелно като обръщение към жена или жени (рядко към мъж или мъже) — за изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение. — Много разумно чедо си отгледала, мари Венковице! Цялата махала не може да се нафали с нея! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 171. — Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ще стана? Хр. Ботев, Съч. 1929, 73. Помниш ли, Севдо мари, знаеш ли, / кога се ние, мари, любехме / ю ващо ханче, мари, дюкянче. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 294. „Мехмеде, мари, Мехмеде, / я си ми подай фесата, / .., / да си излеза в чаршия“. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 246.
2. Обикн. при обръщение или самостоятелно като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При запитване, учудване, изненада, недоумение и др. Зуна се спусна да я хване [топката], но щом ме видя, изпищя. — Какво има, мари Зуно? — уплашено попита братът. Г. Белев, ПЕМ, 99. — Ами защо си седнала да месиш ти, мари невясто Венковице? Нали имаш млада невяста? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Като видя поруменялото ѝ [на Нонка] лице и пълните ѝ със сняг обувки, стрина Кольовица само дето не се изуми, плесна с ръце и се завайка: — Ти сама ли си дойде, мари! И. Петров, НЛ, 8. — Какво въстание, мари? Какъв комитет? За бунт ли? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. б) Удължено марѝ-и, марѝи-и и марѝй — за усилване на учудването, изненадата, недоумението. Суеверните бабички се прекръстили: — Мари-и, провидението го закриля тоя самовилняк. Кр. Григоров, Р, 36. — Кой можеше каза преди три години, че от Цончо Паздерката ще излезе даскал .. — Мари-и-и, позна пустата му баба Дона [гледачката]. Ц. Церковски, Съч. III, 257. В това време леля Дешка се събуди и двете жени, като изкрещяха едно пронизително: „Люх, мари-и-и-и!“, се прегърнаха сърдечно. П. Незнакомов, СНП, 70. в) При възражение, неодобрение, укор, закана. — Усойници! — изскочи дядо Костадин иззад навеса .. От мене ако нямате срама, от децата си се засрамете, мари! Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. — Мълчи мари, бясна кучко! — извика Тотка и цяла се разтрепери от гняв. К. Петканов, ЗлЗ, 246. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градини крещи, вика / омразната нейна стрика: / „Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано?“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. г) При желание, подкана, увещание, заповед. Ладиярът — .. — опря греблото в реката, .., и извика към жените: — Хайде, мари, по-скоро! Ив. Вазов, Съч. ХI, 5-6. — Върви, мари, Калино, върви си виж изгорника — разстъпиха се момите, а Калина се изправи вече от другата страна срещу него. П. Тодоров, И I, 29. Стрина Кольовица всяка вечер ѝ се молеше: „Мар майка, ела си вкъщи, мар чедо!“ И. Петров, НЛ, 21. „Хей-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!“ Л. Каравелов, Съч. II, 44. д) При потвърждаване, съгласие, одобрение. — Ние знаем само сърпа и мотиката, а къде отива това дето изкарваме, никой от нас не знае .. — Право си е, мари, — обръщаше се някоя жена на партиец. Г. Караславов, СИ, 276. — Пък белки и поливки са помогнали! — обажда се баба Димовица. — Их, че то поливки ли не беше, баилки ли не беше — всичко, ама пък помогна, мари! — дума Йонкова майка. Ц. Церковски, Съч. III, 71.
— От гр. μωρἡ, μωρέ. (вж. Μ. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 124). — Други форми: мъ̀ри, мър.
МА̀РИ мн. Рядко. Марийци. Поволжието е населено предимно от руси .. Освен тях има татари, чуваши, мари. Икон. геогр. на СССР IХ кл, 57.
— Рус. мари.