МАРИЗЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Жарг. Човек, който умее или има склонност да бие, да нанася побой; бияч, побойник. Щата Пенсилвания се огласи от сирените на полицейските коли. Шестнадесет униформени маризчии обсадиха къщата .. и заеха любимата си поза с ръце в кобурите. Бр. Мормареви, ХК, 53


Източник: Речник на българския език (онлайн)