МАРЍЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Жарг. Бия. — От никого не се боя! — изпъна се художникът. — Не се боиш, защото не са те маризили както трябва! — предупреди го „шефът“. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 191. — Как мислиш, Сашо, дали ги маризят там? .. — И да ги пердашат, вестниците няма да пишат. Ем. Станев, ИК III, 18. маризя се страд. и взаим.
МАРЍЗЯ СЕ несв., непрех. Жарг. Бия се. — Скива ли оня фукльо? — Кой? — Оня, дето се маризеше. Б. Болгар, Б, 234.