МАРЍМБА ж. Муз. 1. Еднострунен народен инструмент на туземците в Западна Африка. По стените бяха окачени туземски народни инструменти: маримба, тръстикова флейта. Гр. Угаров, ПСЗ, 37.
2. Ударен инструмент от дървени блокчета, по които се чука с чукчета.
— От афр. през англ. marimba.