МАРИНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Моряк, матрос; маринарин, маринер, маринерин. Корабите хвърлили котва и са настанили до самия бряг. Маринарите били обкръжени като за сражение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 179. После доволно време видяха един параход да дими. Маринарите и путниците помислиха, че са избавени. ЦВ, 1855, бр. 256, 9. Параход „Латфие“ стигна от Черно море с 380 маринари, .., определени за служба на Царската морска сила. ЦВ, 1860, бр. 20,4.
— От ит. marinaro. — Цариградски в-к, 12. III, 1855 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 231.).