МАРИНА̀РИН, мн. марина̀ри, м. Остар. Книж. Маринар. Толкова безпамятен ся показа, щото забрави строгите заповеди на адмирала си, предаде кърмата на ръцете на един прост маринарин и отиде и той да спи. П. Кисимов, ОА I (превод), 54. Това облекло [надуваемо от гума] може сяки маринарин да го има за своя нужда с малка една цена. ЦВ, 1862, бр. 50, 3.