МАРИНА̀ТА ж. Готв. 1. Разтвор от оцет, сол, зехтин, бахар, чесън и др. подправки за консервиране или подправяне на зеленчуци, риба, месо и др. Количеството на маринатата зависи от количеството на месото, което ще се маринова, като винаги маринатата трябва да покрие месото. Н. Сотиров, СК, 183. Печени чушки в марината.
2. Консервирана или подправена с такъв разтвор храна (зеленчуци, риба, месо и др.). Във времето на болния стомах не тряба да са употребляват: черен хляб, .., суджуци, мазна и суха риба, мазно печено месо, маринати и овощни плоди. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.
— От ит. marinato 'консерва за морски пътешествия' през гр. μαρινάτα, μαρινάτος (вж. Π. Скорчев, сп. Български език, 1966, кн. 2, 162).