МАРИОНЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до марионетка (в 1 знач.), в който участват марионетки. През септември той спечели първа награда и наградата за оригиналност и фантазия на Втория международен фестивал на куклените и марионетните театри в Букурещ. ВН, 1960, бр. 2836, 1.
2. Прен. Неодобр. Който действа по волята на друг, който служи на чужди интереси. Освен играта на власт и дипломация, съществува и действителността, в която решенията вземат не марионетните президенти, а народът. М. Миланов, ТМП, 99. Марионетен режим. Марионетно правителство.