МАРИОНЀТКА ж. 1. Кукла, използвана в театър, която чрез специално нагласена система от конци, тел, летвички и др. изпълнява движенията на актьор, стоящ обикн. зад прикритие на сцената. Той [нещастникът] вървеше твърде бързо, със скокливи движения, като марионетка, на която невидим кукловод дърпа конците. Ем. Манов, ПУ, 184. Театър на марионетките.
2. Прен. Неодобр. Човек, правителство, държава и др., който сляпо действа по волята на друг, който служи на чужди интереси. „Аз не счетох за нужно да говоря за неговите [на княз Фердинанд] министри, с които работата ме срещаше, тъй като те бяха марионетки и нишките, ръководещи движенията им, се намираха в ръцете на княза.“ Д. Казасов, ВП, 195. Цели осем години тази [жидовска] преса ръкопляскаше на тиранина [Стамболов], .. И днес ръкопляска още на своята паднала марионетка! .. Марионетка, на която жиците да дърпа среднеевропейската дипломатия. Ал. Константинов, Съч., 17.
— Фр. marionnette през рус. марионетка.