МА̀СИЧКА ж. Умал. от маса1. Между двата прозореца стоеше същата малка масичка, която баща му някога сам скова, за да има де да пише и да учи уроците си. Г. Караславов, СИ, 249. В това време един лакей влезе с подноси, сложи ги върху малка масичка с колелца и напълни скъпите порцеланови чаши с топло ароматно кафе. Ал. Бабек, МЕ, 220. На нощната ѝ масичка, до лампата с червения абажур, имаше прегъната книга. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Митьо избра един по-светъл ъгъл в стаята и там върху обущарската си масичка подреди малочисления си обущарски инвентар. П. Здравков, НД, 123. Влязохме в стаичката на словенеца-капитан. Вътрешната обстановка се състоеше от походно легло, сгъваема масичка и платнен стол. Г. Белев, КВА, 302.