МАСКАРЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Неодобр. 1. Само ед. Безчестие, срам, позор. — Това е маскарлък! Този тип да се навърта тъдява, а ние да дремем! В. Нешков, Н, 126-127. — Това не е сеитба! Това е маскарлък! .. — Разровили нивата като кокошки, фукнали семето кое-как и са измели. Н. Хайтов, ПП, 116.
2. Обикн. мн. Безсрамни, неморални, развратни действия, постъпки; безсрамие, безобразие, срамотия, мръсотия. — Убих го, кучето. Писмо ми писаха от Цариград, че тичал подир сестра ми, искал да върши маскарлъци. П. Стъпов, ЖСН, 90. Из ден на ден снаха ми захвана да става по-лошава, по-развратна и по-непослушна .. До ушите ми дойдоха гласове, че тя са била запознала с владишкия дякон и правила с него сякакви маскарлъци. Л. Каравелов, Съч. IV, 221. Инак това, дето разни моди надонесоха из Европа, дето мъже и жени тръгнаха като щури из сокаците, това — ех, да ходят, щом нямат от хората срам и от господя грях. Ама и тия маскарлъци, и те с кооперациите дойдоха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 179.
3. Обикн. мн. Неприлични, безсрамни думи, изрази. — Ето едно писмо, което вчера намерих на улицата .. Подписано от Соколова .. — И какви маскарлъци пише? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 22.
— От тур. maskaralık. — Друга (остар.) форма: маскаралъ̀к.