МАСКАРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Простонар. Неодобр. Срамя, позоря. Той не можеше да разбере защо „маскарят“ такова свято нещо, като провъзгласяването на Съединението, с такива неприлични работи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 200. — А... Ще каже, лошо направих, дето заложих моята чест, за да спася твоята! Тебе ти се искало да те бият и маскарят? Ст. Чилингиров, ХНН, 110. Та махни внучето, ами беше започнал и баща му да се кръщава от Игнатов на Игнатиев... Или — казвам — с държавен вестник ще се откажеш от фамилията, или името ми няма да кривиш и маскариш! Н. Хайтов, ДР, 60. маскаря се страд.
МАСКАРЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Простонар. Неодобр. Опозорявам се, срамя се, правя да стана за срам. — Като е решил да се маскари на стари години, ти ли ще го оправиш? — Че сам ли се маскари? — възразих учудено. Прикачили му прякор и на туй отгоре. Др. Асенов, СВ, 72. Макя та не е видела / момински дари да правиш / и невестински ръкаве, / с момчета да се маскариш. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 116.
2. Диал. Шегувам се (Н. Геров, РБЯ).