МАСКЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от маскирам и от маскирам се. — Като бяха малки моите палангози, все на турци и българи играеха. Как се казваше то, бе Никола ? — Маскиране, мамо. Ст. Дичев, ЗС II, 401. Запъти се [Златаров] за в квартирата си да сглоби и приведе в изпълнение туй, което бегло беше наумил още преди престъплението с избора — маскиране на всичко пред главните бюра така, дето да се струпат върху управителя и Симеонова неотклоними обвинения. А. Страшимиров, Съч. I, 351.