МЕГДА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мегдан; площадче. Гюргево потъна в дълбока сънна тишина. По кръглото мегданче на чаршията фучеше само снежната вихрушка и затръшваше вратниците. С. Северняк, ОНК, 8. Механите бяха претъпкани с народ. И вън, по пейките, не малко селяни бяха насядали. Из мегданчето сновяха жени, някои с деца на ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 203. Тук-там пресечките се разширяваха в малки мегданчета с чешми и разпятия. Й. Вълчев, СКН, 11.
— Друга форма: мейда̀нче.