МЕГЀРА ж. 1. В гръцката митология — една от трите богини на отмъщението — еринии, олицетворение на завистта и омразата; фурия. Къде и как да избягам от собствената си кожа — / аз, весталка, мегера и дева, / аз, бедна дъщеря на Ева. Е. Багряна, ЗМ, 73.
2. Прен. Книж. Зла, свадлива жена. Отвори се вратата и влезе старата му слугиня, мегера с изпито и свирепо лице. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118.
— От собств.