МЕД1, медъ̀т, меда̀, мн. (рядко) медовѐ, м. 1. Гъсто, обикн. кехлибареножълто вещество със сладък вкус, което пчелите правят от нектара на цветовете. Пчелите преработват пренесения нектар в мед. Б. Бижев, СП, 39. Бистра мажеше масло и мед върху филия хляб и си тананикаше. М. Грубешлиева, ПИУ, 27. И млякото, и маслото, и яйцата, и медът — всичко имаше необикновено добър вкус, от всичко лъхаше някаква необикновена преснота. Д. Калфов, Избр. разк., 44. Грозде ли се набере, .., мед ли се извади, .., пача ли се свари — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. Медът представлява смес от различни въглехидрати (захари), съдържащи белтъчни вещества, восък, смоли, гумозни, багрилни и ароматни вещества. ПН, 1934, кн. 4, 60. Акациев мед. Балкански мед. Горски мед. Липов мед. ● Обр. Жената е отрова или мед: / тесто, когато люби, кога не люби — мед. Ив. Вазов, Съч. III, 227. Но кой не би към пропаст полетял, / веднъж меда на любовта узнал? Ем. Попдимитров, СР, 101.
2. Разг. Сладък сок, който съдържат зрелите плодове. През време на обеда, .., те се опитаха да въодушевят и децата за едно весело пътуване до Преспа през тия хубави септемврийски дни, когато капе мед от плодовете на смоковниците, от зрелите гроздове по лозята. Д. Талев, С II, 12. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130.
◊ Брала муха мед, потънала в оцет. Диал. Употребява се, когато някой вместо добро направи зло. Бъркам / бръкна в <делвата с> меда. Разг. Използвам положението, властта си, за да крада от общото, държавното имущество. — Конфискувайте ги [мебелите] ! .. Всичките ги конфискувайте! .. Само че по списък .. Да не задигне някой нещо, че напоследък взеха да бъркат в меда .. Да, да, има сведения .. Обзавеждат се другарите, ще им се да живеят в добре мебелирани домове. Др. Асенов, ТКНП, 22. Работниците събират лев по лев от коравия си залък, а водачите злоупотребяват с хиляди левове. И тия, същите водачи, плачат за сиромашията, а утре, взели властта, ще бъркат в меда. Раб., 1932, бр. 31, 2. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал чуждо през живота си? — Да пази Бог, такъв човек между нас няма. Нали знаеш, господарю, че ние [министрите] бъркаме в делвата с меда. А. Каралийчев, С, 15. Бял мед. Разг. Акациев мед. А бял мед няма у всеки кош, него млади пчели го правят. Й. Йовков, ЧКГ, 113. Върви <като> по мед и масло. Разг. За нещо — ставам, извършвам се без пречки или затруднения, лесно и много добре. Магазинът на двамата братя бил един от най-уредените и богати магазини на улица „Пирот“. От начало всичко вървяло по мед и масло .. И касата се пълнела с пари, много пари. С. Таджер, ПНМ, 105. — Три години този вестник лъга, че на фронта всичко върви по мед и масло, че войниците са доволни. Г. Караславов, ОХ II, 554. Да ти ядат устата мед. Диал. Казва се като отговор, когато някой каже хубава, приятна дума или пожелае нещо хубаво, добро. Зет като мед. Разг. Много обичан, скъп зет. Като пчели (мухи, оси) на мед. Разг. В голямо количество и в надпревара, с голямо желание или настървено. На такива млади мъже казват „лъскачи“.. Лекомислените момичета се лепят за тях като мухи на мед. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 197. Капка мед в ока оцет; Капка мед в ока жлъчка и оцет; Капка мед, блато жлъчка. Диал. Употребява се, когато някой с постъпките си допринася малко добро, а причинява много зло. — Море денят се познава от сутринта — взима по реда си думата Евтим градинарят. — Капка мед, блато жлъчка. Хр. Бръзицов, НЦ, 87. Колкото у точилото мед имам. Диал. Съвсем, никак нямам. С пари и място в рая се купува, ала пари, бай Иван имаше колкото у точилото мед. Хр. Пелитев, ХО, 16. Мед ближа и пирони сека. Диал. Умея да говоря много хубаво, съобразявайки се със случая. Мед да капне да го оближеш. Диал. За къща, дом — много чист, подреден, много добре поддържан. Стаята ѝ е мед да капне да го оближеш. Мед <и масло> ми капе / капна (ще ми капе / капне) в (на) сърцето (душата); Мед <и масло> ми пада / падне (ще ми пада / падне) в (на) сърцето (душата). Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо, почувствах (ще почувствам) голямо задоволство от нещо. Снощи Манол сияеше, мед капеше на сърцето му, когато Христина започна да дрънка клюките из града и да се хвали с какво уважение сега гледали хората на тях. Ем. Станев, ИК III и IV, 398-399. И ето че бай Петър зачести в нашия клуб. Слушаше беседите с отворени уста. Мед му капеше в душата, когато чеуше словото за Съветския съюз, за конницата на Будьони, за народните съвети. А. Каралийчев, НЗ, 58. Мед и масло потече (ще потече). Разг. Настъпи (ще настъпи) голямо благоденствие и приятен, лек, спокоен живот. — Сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Добре сте, казват и толкова. Н. Каралиева, Н, 164. Мед купува, мъст (оцет) продава. Диал. Употребява се за човек, зъл към другите, който прави добро само когато е в негова полза. Мед <ми> капе в устата. Разг. Много ми е сладко, вкусно, обикн. като ям плод, сладкиш и под. — Като ги хапнеш [крушите] — мед капе в устата ти. А. Каралийчев, ЛС, 52. Мед ми капе (се лее, тече) от устата. Разг. 1. Много съм сладкодумен, говоря приятно и увлекателно. Него [шаха] султанът го е викал да му държи ваз (проповед); от устата му мед течеше, всекиго разплакваше с умните си и философски думи. Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Говоря с най-нежни думи на някого, като му засвидетелствам своите добри чувства и внимание. „Жена не, ами кукличка. Да ѝ се ненагледаш. Пък добродушна, добродушна .. мед капе от устата ѝ“. Ст. Чилингиров, СБД, 45. Като речеше някога „Коленце!“, та сякаш мед ѝ капеше от устата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. 3. Говоря за някого само хубави неща, ръководен от добри чувства към него. Мехлем и мед ми капе на сърцето (душата). Диал. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми драго, извънредно приятно от нещо, чувствам голямо задоволство от нещо. — А вие, — обърна се бирникът към останалите трима селяни. — Вам .. драго ви беше, а? Санким, добре ви беше, мехлем и мед ви капеше на сърцето, като слушахте тоя хъшлак да се подиграва с един чиновник! Н. Попфилипов, БД, 68. На брадата му щеш намериш и от Бъдни вечер от меда, и от Великден от яйцето. Диал. Употребява се за човек, който много се капе, когато яде. Намазвам / намажа с мед джуките на някого. Диал. Давам подкуп на някого. Ни мед съм ял, ни сърце ме боли. Диал. Не се бъркам в работите на другите. Ни<то> меда, ни<то> жилото не искам (не ща). Разг. Абсолютно нищо, нито добро, нито лошо (искам) от някого. — И не ща на Дели Дима ни меда, ни жилото — от людска мъка проклето имане не искам. З. Сребров, Избр. разк., 130. Щеше му се да иде при Наня и да му каже: „Вземи си нивата, не ти ща нито меда, нито жилото!“ Г. Караславов, Съч. I, 326. От мед се не яде. Диал. Много е добър, сполучлив (за нещо, за някаква успешна работа). От точило мед изстиквам. Диал. Искам да взема пари на заем от скъперник. Падна ми секира в меда. Диал. Случи се това, което най-много ми харесва, най-много обичам, сполучих така, както желаех. По мед и масло. Без пречки и затруднения, лесно и много добре. — Как е, как е? — Добре, всичко е по мед и масло. Потича / потече (тече, тръгва / тръгне, върви) като по мед и масло. Разг. Започва да се извършва (извършва се, става) без пречки и затруднения, лесно и много добре. — Е, то да речем, че всичко е текло по мед и масло — не е, ама нали свършихме тая работа — отдавна ни е леко на душата. Кр. Григоров, Н, 130-131. Една сутрин подначалникът Пенчев се яви на доклад при началника Генчев .. Работата тръгна, както се казва, по мед и масло. Св. Минков, Избр. пр, 257. — Млада е Людмила, семейните ѝ работи ще се подредят, ще тръгнат по мед и масло, затова ти подписвам с две ръце. А. Гуляшки, СВ, 230. Правя си устата да ям мед. Диал. Загатвам, подсещам, намеквам за нещо, което желая да получа или в което желая да участвам. Сладък като мед. Много сладък. — Отвъд — черниците! Какви им са огромни бубонките! Пък сладки! Като мед! К. Христов, ЧБ, 46. Динята е сладка като мед. С лакерда мед ям. Диал. Върша всичко наопаки. С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат. С мед <и масло> да го (я) мажа (намажа), храня (нахраня). Разг. 1. Употребява се за човек, който е много добър, много ми харесва, обикн. в сравнение с друг. — Твоят Димо е друг човек. Желязко да имаше неговата снага, щях да го храня с мед и масло. К. Петканов, МЗК, 16. 2. Ирон. Казва се за някого, който е по-малко лош, по-поносим и представлява по-малкото зло в сравнение с друг. — Пълна е държавата на падишаха с бегълци от войската. И само това да му е гайлето, с мед да ги нахрани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 49. С уста мед и масло <лея>, в сърце пелин и отрова. Диал. Не съм искрен, лицемерен и лукав съм.
МЕД2, медта̀, мн. няма, ж. Химическият елемент Cu — розовочервеникав ковък метал с висока електропроводимост, разпространен в земната кора под формата на сулфиди, окиси, карбонати и др., рядко в чисто състояние, който се използва в техниката и електротехниката, както и за добиване на различни сплави. Медта се употребявала в чист вид или като сплав още от дълбока древност. Днес тя намира широко приложение в електропромишлеността и машиностроението. Р. Димитров, РЗН, 32. Установи се, че микроелементите манган, мед, .., цинк и други се отличават с висока биологична активност. Д. Георгиев, ТЖР, 33. Някога саксонски рудари са добивали олово, мед, сребро, въглища. Й. Радичков и др., ГСП, 14. Той [Стоян] не забелязва как се приближи към долния край на стълбата един стар човек със сини очи, .., с червено като мед лице. Д. Талев, ЖС, 44-45. Слънцето се спущаше над езерото — голямо, червено като разтопена мед. Д. Добревски, БКН, 5. Анодна мед. Електролитна мед. Черна мед. // Разг. Този метал като материал за изработване на различни домашни съдове, украшения и др. Гозбите бяха народни, съдините — тежки сахани и тави от стара мед. Й. Йовков, Ж 1946, 110. Карловските леяри, .., произвеждат в разцвета на своя занаят и други предмети: .., всевъзможни видове домашни съдове от мед. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Зиме Белоснежка кладяла огъня и закачала котела на веригата: котелът бил от мед, но лъщял като злато — тъй хубаво бил изтрит. А. Разцветников, Сн (превод), 35. Ще ги запази ли паметта на бъдещето? Тия обветрени и загорели лица, като кована мед. Й. Йовков, Разк. III, 198.
◊ Кована мед. 1. За метал — който е обработен по специален начин чрез изчукване с чук. Полилей от кована мед. 2. За метален предмет — който е направен по специален начин чрез изчукване с чук. На стените — дърво и кована мед.