МЕДАЛЬО̀Н м. 1. Кръгло или елипсовидно украшение, обикн. във формата на диск или елипса, или на малка кутийка, в която се поставя портретче, иконка, кичур коса и др. на близък човек, което се носи на шията, окачено на верижка и под. Той изнасяше и слагаше пред Ламбрева все по-хубави и по-хубави неща: пръстени, обеци, гривни, брошки, медальони, кръстчета. Й. Йовков, Разк. I, 152-153. Тя се преоблече бързо. Пръстите ѝ трепереха, докато закопчаваше сребърния медальон около шията си. Л. Михайлова, Ж, 19. Иван Ковач успява да избяга от концлагера. У него остават вещите на Максим Раос, между които имало писма от майка му Роксанда, един медальон с неин портрет и разни документи. П. Славински, ПЩ, 257. Може би сега ще го намери смъртта .. Той не е безсмъртен — .., жалко само, че няма да изпълни обещанието си към графиня Вознесенска да ѝ донесе от Цариград седефен медальон. Й. Радичков и др., ГСП, 99.
2. Истор. Гръцка или римска монета от злато, сребро или бронз с висока стойност, сечена обикн. в чест на някакво важно събитие. Тази е много скъпа пара̀, медальон. Намери я Ганьо Кючукът на Пъдарската могила, в лозята. Чудомир, Избр. пр, 136.
3. Спец. В архитектурата и изобразителното изкуство — изображение, надпис, релефна фигура и под. в овална, кръгла или елипсовидна рамка, използван като декоративен елемент на здания, платове и под. Пробуждането на интереса към античния свят по време на Възраждането бързо довежда до възникването на все повече колекции от скулптурни произведения и медальони от тази епоха. Хр. Ковачевски, СК, 113. Тя [марката] има за централен сюжет държавния герб, включен в медальон, отпечатан в релеф, а в долната част на медальона е изобразена пощенската емблема. ВН, 1958, бр. 2210, 4. Това беше малка елегантна рамка от сива кожа, с вдлъбнати страни и по средата елипсовиден медальон. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. Такава балюстрада увенчава и горния етаж. неговите стени са гладки, а нишите над малките правоъгълни отвори са заменени с овални медальони. М. Бичев, АНВ, 32.
4. В нумизматиката — монета с възпоменателен или дарителски характер.
5. Ястие от месо, обикн. изпържено на кръгчета, което се поднася с богата гарнитура. Вътрешното филе, .., се нарязва напречно на порционни парчета, .. От него се получават аламинутите — бифтеци, .., медальони и ноазети. Н. Сотиров, СК, 64.
6. Остар. Медал. Повечето от тия руси биле прости солдати; мнозина носиле медни кръстове, .., а някои биле украсени с по 4-5 медальона. НБ, 1876, бр. 30, 118.
— От ит. medaglione прeз фр. médaillon или рус. мeдальон. — В-к Нова България, 1876. — Друга форма: мeдалио̀н.