МЕДАЛЬО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от медальон. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата ѝ шийка едно златно медальонче с такава тъничка верижка, .. — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Гостът беше разкопчал палтото си. Виждаше се верижката на часовника му. Едно медальонче се клатушкаше от неговия енергичен говор. Ст. Станчев, НР, 114.
— Друга форма: медалио̀нче.