МЕДА̀РКА ж. 1. Жена медар. Ралчо отвори куфарчето и каза: — Това е за Минчо, като идва дома, той все това казва на жена ми: „Такава погача, како Есенке, никой не може да умеси!“ А пък това е за тебе! Ти нали си медарка. Ст. Даскалов, СЛ, 65.
2. Муха, която обича да каца по мед или по други захарни или сладки неща; медунка, меданица.
3. Плод, обикн. круша, слива и под., който е много сладък. Майката [на Каралийчев] — мълчалива и кротка като всякога — все се навърташе около него и току пъхаше в ръцете му ту орехи, ту сушени сливи, ту някоя по чудо оцеляла круша-медарка. Г. Русафов, ИТБД, 127.