МЕДВЀД м. и медвѐда ж. Остар. и диал. Мечка. Медвед и плъх, орел и сврака, / бор исполин и ниска драка / в един хомот впрегна съдбата. Ив. Вазов, Съч. I, 183. Всичките животни, па и ония, от които ся ми боим, например: вълци, медведи, тигри, лви били им покорни. Г. Йошев, КВИ (превод), 1. — Мечко, медведо, медведо, / погледни горе у небо, / ка си се небо разгърна, / та сам си Господ погледна. Нар. пес., СбНУ V, 75.