МЀДЕН1, -а, -о, мн. -и и (разг.) -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е от мед, който съдържа мед. Бенковица дойде и сама да види Лазара. Донесе му тя две бели медени пити, напоени и прелели от мед като сълза. Д. Талев, ЖС, 459. Малката селска кооперация, градена с такава любов и преданост, с каквато само пчелите градят медените си пити, привлече тоя ден хората от всички краища на селото. Ст. Даскалов, БМ, 31. — Вълчо ще подигне меденото гърне. Ран Босилек, Р, 60. Пчелите ни даже от кошери лете / прехвръкват натам като златни стрели, / та медена паша да дирят в полето / и нищо ни вече от вас не дели. Ем. Попдимитров, К, 129.
2. За хляб, сладкиш, питие и под. — който е приготвен с мед. Когато го видя отдалеч [Манолчо], тя заситнява по-бързо, тояжката ѝ по-често чука по пътеката — и му подава скътана под престилката ябълка, сушени сливи, медено колаче. А. Дончев, ВР, 158. В това време слугинята донесе паница с кисело мляко, пилаф, медени сладки и кани с червен шербет. — Яж и пий — рече ми Гюлфие. А. Дончев, ВР, 64. Припомнете си как оживяват героите на писателя били те рошавото врабче, сивият вълк, медената питка или хитрото клепоухо магаре. Е. Каранфилов, ЛФ, 2. Грузинецът сипва мед в бурето, разклаща съда и започва да хвали новата си стока: „Медено вино! Медено вино!“ Й. Радичков, ББ, 145.
3. Който има вкус, аромат като мед. През 1907 година баща ми бе ходил по служба в София. Там бе навестил своя приятел с кошница „божествен тракийски памид“ — черен, рядък и меден. СбЦГМГ, 122. А днеска — погледни от край до край небето — / .. / и пълните жита, градините, полето, / налелия се плод с избистрен меден сок. Е. Багряна, ВС, 60. На електрическата светлина короните на дърветата изглеждаха бутафорно зелени, .. От тях идеше гъст меден аромат. Ем. Манов, БГ, 102. Медени круши. // Диал. Който е много вкусен. Трябвало да се види, дали ще бъде сладка туртата и дали ще е меден тутманикът. Т. Влайков, Съч. I, 1925,203. — Хареса ли ти баницата? — Медена е. ● Обр. — Голямата ми дъщеря пристанала.. — По-сладко е така, Димо! Когато е крадено, е по-медно! К. Петканов, МЗК, 187.
4. Който има цвят, подобен на цвета на меда; жълтокехлибарен. Тя беше облечена в дълъг, надиплен фустан, още нов, на широки по четири пръста ивици кафяво и медено, а между тях — зелена чертичка, колкото гайтан. Д. Талев, ЖС, 332.
5. Прен. За звук, глас, песен и под. — който е мелодичен, приятен за слушане; сладък. Над дворища и градини припада тиха и спокойна лятна привечер, .. И от далечните усои долитат, трепетни и унасящи, медените звуци на хайдушките кавали. Г. Караславов, С, 108. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се разстилаше на отсечки по цялото поле. Елин Пелин, Съч. III, 89. Някога и аз тръгвах в прозрачната септемврийска заран, .. И отдалече още чувах медения глас на училищното звънче. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Медени песни се вече не пеят, / огън дими в равнините. М. Петканова, КС, 9. // Нар.-поет. Обикн. за кавал — който има мелодичен звук. — Ще ти кажа, Лозане, ще ти кажа, стопанине: на портата ми чукат, с медени кавали ми свирят, слаба жена, проклета съм аз, ела да ме отбраниш. Д. Талев, И, 207. Вакли стада изведете / на паша ги поведете / с меден кавал засвирете! Ран Босилек, Р, 34. Безгрижно пастирче — дете, / цафара медена надува. Ст. Чилингиров, СБД, 17.
6. Прен. За думи, приказки — който е добър, изразява добри чувства; благонамерен, благ. До първи петли Халил бей хортува медени думи на малкия християнин. Шетачите влизаха и излизаха. Затрупаха трапезата с ядене. А. Каралийчев, ПГ, 119. Венкина дял беше под самата корийка .. И Кънчо първо него виждаше, първо Венкина глас чуваше — кръшния Венкин глас, медените Венкини думи. Ц. Церковски, Съч. III, 63. Майка му се засмя, тръгна към момата, ..; —Хайде, като си ми дошла, добре си дошла.. Затуй цяла вечер ме е тъкмил с медени приказки — вашето е било наредено, наречено. З. Сребров, Избр. разк., 134. // За уста, език — който говори, произнася приятна мелодична реч. И пак се обади Йоан Сърчар: — Е, върви, върви тогава, даскале, с войводата. Тъкмо ти си най-сгоден: устата ти — медена, не може да не ти верва човек. Д. Талев, И, 254. — Не забравяй социалдемократите! .. Те имат оратори с меден език и се упражняват в специални кръжоци по риторика. Цялата им група може да нахълта в стачния комитет. Д. Димов, Т, 226.
7. Прен. За човек — който е мек, спокоен, кротък по характер; благ. — Меден е пустият му Станчо! — хвали той наум бригадира. — Ако не е той, комай нищо няма да стане. Толкова го слушат. С. Северняк, ОНК, 97. — Нека доброто да та не оставя, медена моя снашице! А. Каралийчев, В, 139.
◊ Меден месец. 1. Първият месец от съпружеския живот. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтрезняват от романтичното пиянство на своята ергенска любов и изведнъж се превръщат в смъртни врагове. Св. Минков, РТК, 129. Само там, в малкото и тясно одайче, Тинка продължаваше сѐ още да преживява някои от сладките и хубави часове, които пълнеха живота ѝ през медения месец. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 245. 2. Начало на нещо, което се предполага, очаква, че ще се развие добре. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Макар че замени Керанов с горчивина, подкара добре своя меден месец на управник. Д. Вълев, Ж, 142. Сладка <и> медена. Диал. 1. Народно название на болестта чума. „Какво ще ги пазиш, тия завалии? Те ръка и крак не могат пошавна.“ По-страшна от куршум е сладката и медена. И без чума един обсаден град си има достатъчно грижи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 95. 2. Народно название на болестта шарка. Болестите имат сравнително устойчив външен образ. Шарката с стара, грозна жена, която никой не иска да разсърди, затова даже не споменават името ѝ, а я наричат с хубави имена – „сладка и медена“ и пр. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 81. Сипаница. Когато се появи в някоя къща, т.е. щом се някое дете изсипе, домашните омесват прясна пита, намазват я с мед и раздават в къщата всекиму, като казват: „Хапнете за здраве на сладка и медена“. СбНУ XXVIII, 195. 3. Народно название на самодива. — Какви самодиви, тука пък самодиви ли има ? — Как да ги няма — цяла нощ са плескали под воденицата и смях идеше, кикотене, та не ме оставиха да спя тия вещици. — Сладки и медени са те, не са вещици, — рече мливарят. Ц. Гинчев, ГК, 103. На раздяла Илийко внуши на Деля — да не казва никому нищо за станалото .. — Ама нищо, чу ли? Никъде не си бил, нищо не си видял. Спал си цяла нощ в стаичката си. Спал си и си сънувал, е-хе, такива сладки медени. Ст. Чилингиров, ПЖ, 133. Сладки и медени. Разг. Хубави, приятни думи. — Аз зная, Ценка с мене държи. Мойте сладки и медени никой няма да ѝ ги разправи. П. Тодоров, Събр. пр II, 268. За овчар като ставаше дума някога, се говореха какви ли не сладки и медени .. Безгрижно си живеел овчарят, волен човек бил той! Ст. Станчев, НР, 173. Сладко и медено ми е. Диал. 1. Обикн. при ядене — много ми е вкусно. 2. Много съм доволен от нещо; драго ми е. Сладък (благ) и меден. Диал. 1. Много добър, мил. — Да сте ми живи и здрави вие там, дето сте началства на моя син, .. За пет месеца ми го пратихте благ и меден. Г. Караславов, Избр. съч. II, 455. 2. Като пожелание — жив и здрав (Н. Геров, РБЯ).
МЀДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни и (разг.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. За хим. съединение, сплав и под. — който съдържа метала мед. При загряване медта се окислява и се получава меден окис CuO, който има черен цвят. Хим. VII кл, 1965, 67. Трябват хора, знаещи да завъртят машините и да пуснат медния концентрат към медодобивния завод. В. Ченков, ЗХ, 113. Във врачанските и бургаските склонове има медни руди. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Най-обикновените спътници на медта в сулфидните медни руди са пиритът и пиротинът. Ц. Цветков, М, 23. Меден сулфид.
2. Който е изработен от метала мед или в състава на който има мед. Някои по-богати хора оставяха медни некалайдисани съдове. Г. Караславов, СИ, 30. Кафеджията притикваше и отдръпваше големите медни джезвета на огнището с горчиво кафе. Ц. Гинчев, ГК, 251. Чак по някое време медното хлопотарче пак морно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87. — Земи за хляб — додаде старият майстор и хвърли на тезгяха една медна монета от десет пари. Д. Талев, ЖС, 46. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите, украсени с ресни и медни пулове. Ст. Загорчинов, ДП, 42. Когато двамата приятели спряха на четвъртия етаж и зърнаха медната табелка на апартамента, те едновременно усетиха как силно бият сърцата им. П. Вежинов, СО, 32. Меден проводник. Медна жица. Медна ламарина. Медна броня. Меден обков. // Муз. За духов музикален инструмент — който е изработен от мед и има специфичен тон (звук). Музикантите надуваха медните си инструменти и от тях се извиваше бърза и игрива мелодия. ВН, 1953, бр. 295,4. А колко дълбоко е въздействието на тази проста музика от кларнета и медните инструменти върху ония толкова различни помежду си мъже и жени, които сме свикнали да изравняваме и сливаме в общата сива маса на понятието „народ“! Ό. Василев, ЖБ, 37.
3. Който е свързан с добиването на мед и с производството на изделия от мед. — Нямало било доста злато, така казал някой си наш професор. Същият бил казал така за една медна мина, пък европейците я грабнаха като топъл хляб. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 383. Медна фабрика.
4. Прен. Който има цвят, подобен на цвета на метала мед — жълточервен, бронзовочервен; бакърен. А жаркото слънце изпичало скалните ядки на пясъчниците, оцветявало с медни и ръждиви багри това чудо на праморската вода. Ст. Станчев, НР, 8-9. Дафина сви по широката улица, излезе на морския бряг и се загледа в медното лице на Странджа. К. Петканов, В, 141. Дантеленият воал се бе смъкнал от главата ѝ и пламъкът на вощениците златеше къдрите ѝ с меден блясък. М. Смилова, ДСВ, 11. По великолепната му кожа [на зверчето], която излъчва медено сияние, се вижда кръв. Ем. Станев, ЯГ, 34.
5. Като същ. медено ср. Жълточервен, бронзовочервен цвят. Заговорих с бригадира, един здравеняк, загорял до медено въпреки сламената шапка. Н. Тихолов, ДКД, 13.
◊ Меден камък. Хим. Кристално вещество, образувано при окисление на графит, дървени въглища и аморфен въглерод с азотна киселина, съдържащо медни сулфиди. Медният камък съдържа максимум до 80-90 % Cu2S и FeS. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 113.
~ Въртя на медена паница някого. Диал. Неодобр. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го, както желая. За нея, изглежда, е било интересно да ме върти на медена паница. После ми стана ясно, че ме мотае. Т. Харманджиев, КЕД, 231. Ще бия (ще се карам) до медна бога. Диал. Ще бия, ще се карам извънредно много.