МЀДЕНИЦА ж. 1. Пита, намазана или измесена с мед; медена пита, медуница2. — Върви, върви, та слагай на трапезата сичко, що се намери. Не трябват зелници, меденици, баници и друго. Н. Бончев, ТБ (превод), 5. Рада Златаница обикаляше съседите, роднините си и нареждаше: — Тая да дойде да замеси хляба, оная кафето да опържи и да го смели, меденицата да направи. К. Петканов, БД, 23.
2. Народен сватбен обичай, при който в събота преди сватбата тържествено се раздава обреден хляб, намазан с мед. Момчето ни е сгодено, / сгодено, пръстан менено. / За сватба вино носиме, / за сватба, за меденица. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 135-136. Едничък Стовян на мама, / .. / и него мама пройоди / .. / за сватба брашно да мяли, / за сватба, за меденица. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 81.