МЕДЀЦ, мн. няма, м. Умал. от мед1. После присъстващите си хапнаха медец, поразвеселиха се, както става обикновено след погребение, и си отидоха. Св. Минков, ПК, 25. Дъщерите му млъкваха и приседяваха само като гости .. когато ще си тръгнат, натурваха им масълце или медец в торбите и ги изпращаха с живо и здраво. Ст. Даскалов, СД, 197. Донесете ракийка / от жълтата, / малко с медец преварена. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 21. — Що ми е по-благо от медец? / Огнец по-благо от медец. Нар. пес., СбВСт, 595.
◊ Медец ми пада / падне (капе / капне) на сърцето. Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми много драго, чувствам голямо задоволство от нещо. — Ех, медец ще ми падне на сърцето! Да помни до гроб Догановите. И. Петров, МВ, 207.