МЕДЖИДИЀ, мн. -та, ср. Истор. 1. Турска сребърна или златна монета, сечена по времето на Абдул-Меджид (1839-1861) в няколко номинални стойности. След като оставиха на пангаря по едно бяло меджидие, гостите излязоха навън, дето се ръкуваха сърдечно с любопитните избиратели. Ив. Вазов, Съч. VI, 209. — Не за кафе съм дошъл — подзе Абдурахман ага и постави цяло сребърно меджидие върху малката масичка. А. Христофоров, А, 188. После тие практически размишления, Неновица извадила пет бели меджидиета, взела изново кесията и затворила я в раклето. Л. Каравелов, Съч. VII, 43.
2. Турски орден за заслуги с пет степени (учреден в 1852 г.), раздаван в Османската империя. След тези думи Н[егово] величество награди Н[егово] блаженство Антима с два ордена: единът меджидие I-ий клас, на лента окачен, и други — меджидие II-й клас. Р. Каролев, УЧБИ, 177.
— От тур. mecidye от собств.