МЕДЖЍЯ ж. Диал. Доброволна, безплатна работа за подпомагане на някого; меджо, межа1. Тая година дядо Митор закъсня с вършитбата, та на малка Богородица свика меджия. В три хармана разпръсна снопи, пусна дикани. Мъже, жени плъзнаха из ръженица, заловиха се на работа. К. Петканов, ОБ, 138. На младини, кога бях чирак у Хаджистайковите, едно лято чорбаджията извика на меджия всичките момци и моми от махалата да му жънат. И. Петров, НЛ, 256-257. Когато я купи [нивата], Юрталана се запретна та я изора дълбоко, сетне събра меджии, откараха трийсетина коли тор, разхвърлиха го навсякъде, изядоха една овца на шиш и се разотидоха. Г. Караславов, С, 33. За да преварят есенните дъждове, братята решиха да свикат меджия. Тръгнаха от дюкян на дюкян да канят, а пък жените им поканиха всички съседи и роднини. К. Петканов, Х, 224-225.
— От араб. през тур. imece.