МЕКУША̀Р, -ят, -я, мн. –ии, -е, м. Остар. Човек, който е неиздържлив, физически или духовно неустойчив. Младите трябва еще да ся навикнат и отвръднат против студено и горящо, .., а не да ся научат само на облекло и храна и сън, та да станат от тях зиморлевци и мекушаре. Хр. Данов, Лет., 1869, 104.
— Други форми: мекушeр̀ и мякуша̀р.