МЕКЯ̀Н м. Остар. и диал. 1. Жилище, дом. Подаде му [на кехаята] плоската с ракия, добавяйки: — Имате нов чорбаджия .. Кехаята .. ухилено обрадван заблагословя: — Да е жив и здрав .. да остарее и побелее, бащин мекян да не остави да запустее, бащиния да наследи. П. Росен, ВПШ, 67.
2. Място. Майчино сърце досетливо, спира пред мене, .. и с мъка издума: — Ама да не отиваш и ти! — Ще отида, мале. Какво да ти донеса от Ковчаските балкани, от миризливите ридове, от Милев баир — бащините ти мекяни. П. Росен, ВПШ, 101.
— От араб. през тур. mekan.