МЕЛАНЖЀР м. Спец. 1. Прибор във вид на стъклена тръба с ампула в горната ѝ част, където се намира стъклен балон, в който се разделя кръвта за определяне на количеството еретроцити и левкоцити.
2. В сладкарската промишленост — прибор във вид на кръгла чаша с две приспособления за смесване на различни сладкарски маси. В меланжера се поставят 20 кг немного препечени фъстъци, които се смачкват до рядка каша, прибавя се във форма на брашно 7 кг суха обезгорчена бирена мая, .. и масата се измесва до хомогенизиране. Б. Банков и др., ВВ, 116.
— Фр. mélangeur 'смесител' през рус. меланжер.