МЕНУЀТ м. Муз. 1. Старинен френски бален танц, изпълняван по двойки с поклони и реверанси. През ХVII век менуетът е имал широко разпространение в Европа. Пеене VI кл, 83.
2. Вид музикално произведение в З/4 такт и умерено темпо за такъв танц или за концертно изпълнение. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Падаревски. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. Тук може да споменем и излезлите от употреба, но много често срещащи се в произведенията на класиците танци: .., менует — в З/4 такт, в умерено темпо. Св. Четриков, ОУМ, 67. Менуетите на Моцарт и Бокерини са много популярни. // Част от симфонично произведение, написана в същия такт. Шубертовата V симфония, пълна със сърдечна свежест, прозвуча в менуета много добре. БНТ, 1940, бр. 202, 3.
— От фр. menuet през рус. менуэт. — Друга (остар.) форма: менюѐт.