МЕНУЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Муз. Прил. от менует. Те [децата] изпълниха с много лекота и ритъм танци по менуетна музика на Моцарт. ОФ, 1959, бр. 4598, 3. Менуетна стъпка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)