МЀНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Малък котел; котле, медниче, бакърче. Едно момиче с очи като трънки, .., шляпаше с гуменките си рано сутрин и носеше в бакърено менче краве мляко. Б. Несторов, СР, 149. Динчо тръгна с татко си за училище, а баба му плисна с калайдисаното менче вода пред тях — за добра сполука! Л. Галина, Л, 75. Прибрахме голямото черно менче, което висеше на опушената верига на камината. Ив. Димов, АИДЖ, 17.
2. Количество течност, продукти и др., което се вмества в този съд. Аз си мислех, когато кравата порасне и се отели, ще доя всяка заран и вечер по едно менче мляко, .., а то какво стана: кравата излезе яловица! А. Каралийчев, МО, 4. Ежко грабнал едно менче от събраната пшеница, па го изсипал пред Кърта. Ран Босилек, Р, 56.