МЕНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя смяна, промяна на едно нещо с друго поради предпочитание, необходимост и други причини; сменям, променям, заменям. Войната го поставя при условия, които не му дават възможност да се движи много, да мени често местата. Д. Калфов, ПЮН, 5. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по Гергьовден или по Димитровден, когато слугите менят господарите си. Й. Йовков, ЖС, 8. Поне за себе си не искаше да бъде от оная категория мъже, които обичат да менят жените, както менят дрехите си. Ст. Чилингиров, РК, 94. — Защо посягаш на вярата ми? — попита Георги и го погледна в очите. Пашата среща горещия поглед на момчето. — Не искам да си мениш вярата, — рече той. — Дръж си вярата, но се ожени за моята болна дъщеря. А. Каралийчев, ПГ, 112-113. Менят реките / своя път от векове, / и цели планини / там хората събарят. Мл. Исаев, О, 47.
2. Целенасочено правя нещо да има нов вид, качество и под.; променям, изменям, сменям. Естествено и леко тя менеше походката си на сцената съобразно ролята, естествен и лек бе жестът ѝ. Ст. Грудев, ББ, 48. Ако меним дължината на струната или ако обтягаме повече струните, получават се различни звукове. Физ. Х кл, 1951, 19. Когато меним ъгъла на падането, ъгълът на пречупването се мени също. Физ. Х кл, 1951, 128. От столетия много, / през всемирни преврати / гоня чудна задача: / тоя свят несполучен / да меня, обновя, / тайний извор на злото / из самата природа / да изскубна насила. Ив. Вазов, Съч. III, 34.
3. В съчет. със същ., означаващи вид, особеност, характер, състояние на нещо. Този вид, тази особеност и др. стават други, различни; сменям, променям, изменям. Забелязваме под нас водите на Адриатическо море, което мени цветовете си от маслиненосини до гъсто зелени. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Бай Илия го изгледа с позинала уста, .., облиза долната си устна и няколко пъти мени цвета на лицето си. Кр. Григоров, Н, 13. Като всеки човек, лесно менеше настроението си. Сега беше загрижен и за друго. Й. Йовков, ΒΑΧ, 154-155. Климент е станал вече твърде прозорлив, за да не си прави илюзии върху способността на известни хора да менят нрава си и страстите си. М. Арнаудов, БКД, 254. Когато ледът се топи, поглъща топлина, но не мени температурата си. Физ. Х кл, 1951, 52. // В съчет. с кοзина, кοжа. За някои животни — претърпявам естествена системна подмяна на козината си или на кожата си; сменям, променям. Сърната мени козината си два пъти годишно: напролет, .., и наесен. П. Петков, СП, 45. Един кос кацна на гърба му, .., след туй взе да скубе с човката си от меката сплъстена козина, която волът сега менеше и като насъбра доста, хвръкна към гнездото си на керемидите. Й. Йовков, АМГ, 102. Лошо се движи мечката, когато мени кожата на ходилата си, защото новата кожа отначало е много чувствителна. П. Петков, СП, 56. Блазе на смока. Смокът е добре. / Веднъж годишно кожа той мени. Цв. Ангелов, СГ, 151.
4. Остар. Заменям (във 2 знач.). — Ай! Какви ха̀рни коне имате, дайте да ги меним! Ел. Мутева, РБЦ (превод), 152. Море хайде да си мениме, / море твоето срце на моето, / море моето срце за твоето. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 45. меня се I. Страд. от меня в 1, 2 и 4 знач. Почна търгуването; колко кожи щяха да дадат татарите срещу жито и ечемик и как щяха да се менят и за какво оръжията и рибата? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 77. Богатството не състои само в пари, но във всичко, което може да ся мени за пари. ИЗ 1874-1881, 85. II. Взаим. от меня (в 1 знач.). Ганчо надул своя [кавал] силно и изсвири и той такова нещо, което днес се зове ска̀ла и като млъкна, отри си кавала пак и каза: „Аз ще поведа, а ти ми пригласяй, че после ще се меним“. Ц. Гинчев, ГК, 90. Ако искаш ще се меня с тебе.
МЕНЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Ставам друг, придобивам нови качества, свойства, вид и под.; променям се, изменям се, сменям се. Но всичко е до времето. То се мени, менят се и хората. И. Петров, НЛ, 168. Едвам тук младият момък се взря по-хубаво в лицето на либето си: то беше разплакано и сега се страшно менеше — ту пламне, ту посърне. А. Страшимиров, ЕД, 110. Менят се нашите поля — широки зелени блокове се виждат край шосетата. Н. Фурнаджиев, МП, 66. Коефициентът на спирта се мени чувствително с повишение на температурата. Физ. Х кл, 1951, 45. На морето всеки час боите / се менят, преливат безконечни. Н. Ракитин, С II, 29.
2. Появявам се на мястото на друг, вместо друг или вместо нещо друго, някой друг; сменям се, заменям се. Разбира се, членуващите в дружеството младежи се меняха, едни завършваха и се завръщаха в родината, други пристигаха да се учат и попълваха редовете на дружеството. Ив. Винаров, Пл, 1969, кн. 5, 74.
3. Стесн. Диал. За месечина — преминавам в нова фаза, сменявам се. Месец, месец, ясен месец, / що са, месец, често мениш. Нар. пес., СбВСтТ, 417.
4. Остар. и диал. Сгодявам се, годя се; менувам се, менявам се. „Hа̀ тоз пръстен на ръка си — / с него ся залагам“. / А пък Дешка, без да каже, / своя му подаде, / мениха се, без да знае / някой, без да види. Ц. Гинчев, ДТ, 95. Тъй и гоори Маноил мастор: / „Ой ми та тебя, горка Марийке, / то не ти окъсня топла обяда, / .. / Ами си изтървах пръстян .. / долу в калето, в дълбочините, / .. / Като та видях, аз си помислих, / че ми го даде, кат са менихме, / затуй, / затуй ми, либе, толкоз домъчня.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 159.
◊ Меня пръстен (венци, нишан). Остар. и диал. Правя годеж, уговорка за женитба чрез разменяне на пръстени, китка цвете и под. между мъж и жена; сгодявам се, годя се. Три вечери поредом обикаля / край Недините пусти двори Бойко, / .. / а на четвъртий се из село счу, / че бяла Неда пръстен е менила / със Бойковий другарин Ненко Бъта. Π. Π. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 3. Либе Марийке, Марийке, / като не сам ти на срце, / защо си годеж правила / и златен пръстен менила ? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 151. Защо ми, мале, либе прокуди? / .. / Откак за старо си ме тъкмила, / на пръст ми, майко, пръстен зарасте: / откак венци ми куми мениха, / бодат ми чело тръни и храсте. К. Христов, Кр, 61-62. Меня си ума (акъла, акълите). Разг.; Меня ум. Остар. Не поддържам трайно едно мнение, променям гледището си. Като дошъл Рачо и видял, че Тончев пак си менил ума, скроил да го повикат от Варна, загдето и заминал Тончев да търси зелен хайвер. С, 1894, бр. 1487, 4. — Всичко е хубаво — .. — но не зная как ще ни посрещне шивачът. Вижда ми се страхлив .. — Нали сте се уговорили? .. — Уговорихме се, но где да знаеш, хората си менят акълите. Сл. Трънски, Н, 115. А после ся възправи, уж като че бе менила ум, и видя му ся, като да съзря на устните ѝ цъфнало любовно усмихвание. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 56-57.