МЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Меня; менувам. Когато няма убеждения, когато няма даже установени понятия за нещата, тогава съвършено лесно хората си меняват мненията. Д. Благоев, ЛКС, 79. Очите меняваха цвета си — бяха ту светли като водите на езерото, ту ставаха тъмнозелени. Д. Спространов, ОП, 191. А ето на̀, беше пак сам и скръбен: което даде, изгуби се между хилядите ..; което му се върна, не бе това, що очакваше — сякаш меняваше злато за мед. Ст. Загорчинов, ДП, 276. И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките, .., които си меняваха с Добрян. Елин Пелин, Съч. I, 126. Душа давам — коня си не давам, / коня давам — мома не менявам. Ц. Церковски, Съч. I, 17. А за нищо не менявам, / своята свобода. Л. Каравелов, Съч. I, 17. Стар вълк зъби не менява. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 130. ● Нар.-поет. мяна менявам. — Нито го продавам, / нито го залагам, / мяна го менявам / бяло за по-бяло. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 25. менявам се страд.
МЕНЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Меня се; менувам се. Знаете как се изгубва лятото? — Времето се менява малко по малко, пада слана, става студено и неусетно току видиш, че дошла и зима. Т. Влайков, Съч. II, 182. — Аз, аз са менявам секи ден и секи час, защото са меняват и обстоятелствата, меняват са и понятията ми. Аз захващам да мисла, че от нашите мечти няма да произлезе нищо друго, освен няколко бесилници и множество черни кърпи. Аз не крия от вас, че захващам да са боя и за вас, и за себе си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 108-109. Другата неделя втората [снаха] вземе на първата работата, третата на втората и така се меняват, та хем да не им омръзне все едно и също, хем някоя да не се оплаче, че върши най-тежката работа. М. Георгиев, Избр. разк., 46. Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5.