МЕНЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от менявам и от менявам се; менене, менуване. По-главните точки от хатихумаюна от 1856 са следующите: ..; дава са равноправност на всички вероизповедания .. Меняването на вярата да е свободно. С. Бобчев, СОИ (превод), 180. Бяха години, когато момък с мома, .., рядко се виждаха .. А сега, кажат ли се един път сгодени, ако ще и да е само меняване с един прост пръстен, .., потътрят се по пътища, разходки, лозя, само да ги видят хората, че са сгодени. Китка V, 1886, кн. 14, 24.