МЕНЯ̀Л м. Остар. Книж. Сараф, capа̀фин. Те гледат златото. То блести накичено по дрехите, шиите, китките, косите, то се трупа по сергиите на златарите, то се лее по масите на менялите. А. Дончев, СВС, 15.
— От рус. меняла.
