МЕР частица. Диал. 1. За усилване — при подчертаване, изтъкване на нещо, обикн. неочаквано, непредвидено; а, то, пък, пък то. Счу ми се наблизо едно страшно пъшкание и охкание, .. Заничам, ..; послушвам се още по-добре, то, мер да биле моите охкания и пъшкания, ушите ми страшно фучаха. Китка V, 1887, кн. 13, 5. Поискаха най-напред да ма изпитат на глас, ще мога ли да викам, да пъдя тези, които са отбиват из лозята. Мер то и глас трябало, а пък на мен гласа ми не работи никак. Г, 1863, бр. 8, 62. — Словото му ти къса сърцето, а гласът му, разтрепераният му плачовен глас, мер сърце от камък да имаш, че да се не скъсаш от плач. Ил. Блъсков, ДБ, 30.
2. За изразяване на пожелание, закана и под.; са̀мо, стига, дано. Една година, даде Господ, читава здравина в поп Марковата енория: ..: — мер да земаш пушка, че да убиеш някого, па да умре, говореше той в гнева си. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. Ой моме, ой малкай моме, / мер да не идеш на вода, / на вода на Стара река, / котлите ща ти разлея, / стомните ща ти изтроша, / снагата ща ти разкърша. Нар. пес., СбНУ II, 39. Мер да ся ожени, та да миряса. Н. Геров, РБЯ III, 60.
3. За изразяване на учудване; нима, мигар. Ма ти мер нема да додеш с нас? БД I, 110.
— От тур. meğer.
МЕР, мѐрът, мѐра, мн. мѐрове и (рядко) мѐри, м. Книж. Кмет, градоначалник (обикн. във Франция). Била създадена [през консулството на Наполеон] централизирана бюрократична администрация с назначени послушни префекти, подпрефекти и мерове. Ист. X кл, 32. Г. Балабанов изказал на мера безкрайната благодарност, която ще въодушевява всякога българский народ за горещите симпатии, които му са били засвидетелствували от страна на цяла Англия в тия тежки за него обстоятелства. К. Величков, ПССъч. VIII, 285. Франция, царство, дели ся на департаменти; .. Главно лице по управлению в един департамент нарича ся префект; ..; общини ся управляват от мери. С. Радулов, ГМП (превод), 267.
— Фр. maire.