МЀРА ж. Остар. Книж. Обикн. мн. Мярка (в З знач.). Преди една неделя византийският император беше изпроводил един калугерин да ми каже да не предпринимавам никакви решителни мери против Баязита, защото татарският хан .. са приготовлява да ни дойде на помощ. Л. Каравелов, Съч. V, 89. За училището ся зеха мери и ще ся нареди добре. АНГ I, 481. „Решавам убо и повелявам да ся положат в действие и следни мери“. Г. Раковски, ГЕБ, 15. Той [канцлер Горчаков] уверява за мир, но не скрива, че в случай на нужда, .., царят ще употреби по-енергически мери. СПл, 1876, бр. 28, 111.
— Рус. мера.
МЕРА̀1 ж. Разг. 1. Площ за земеделие и скотовъдство в землището на населено място. Той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станкиния баща. Елин Пелин, Съч. III, 134. Нивите на чичо Сава бяха пръснати навред из селската мера. К. Калчев, ПИЖ, 70. Него време нивите бяха малко, повечето мера беше само трева и буренак. Й. Йовков, АМГ, 137-138. Поминъкът им е труден. Има гора, но нямат мера. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 48. Във времето на разпрата за мерата между Калофер и селата, злодействата бяха стигнали дотам, щото човек не можеше от къщи да излезе. Хр. Ботев, Съч. 1929, 51. // Със съгл. и несъгл. опред. Част от тази площ, която принадлежи на един собственик (уточнен от определението). — Това, що гледаш, все наша мера е! — Бай Драган описа с ръка един полукръг. Н. Тихолов, ДКД, 25. Така Еньо обиколи цялата своя мера. Елин Пелин, Съч. III, 97. Наистина ще му платят ливадата, а както разправяха, щели да им дадат други места, някакви ниви от голата общинска мера зад Ортакория, но не беше там работата. Г. Караславов, С, 133. Панко беше крайно беден селянин .. Есента и зимата сечеше дърва из чужди мери и ги извозваше до малката гара Дъбовец. Д. Ангелов, ЖС, 73.
2. Стесн. Затревена част от землището на населено място, която служи за общо пасбище. Навлизаме в широка поляна. Тя прилича на ливада, ала не е изчистена и уредена като ливадето. Мера било това. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206. По изгорелите от сушата селски мери лениво пасяха овце. Д. Димов, Т, 41. Всички крави, .., все са близнили, защото съм ги пасъл из тази мера. Тука земята, .., има нещо в себе си и от тревата то отива в кравата. И. Петров, ЛСГ, 29. Какви са треви зелени, / какви са мери широки, / как скачат дребни телчици, / как блейкат малки теленца. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 167.
— От араб. през тур. mera.
МЕРА̀2 ж. Истор. Мерия2. Византийският боен ред се делял на две странични мери (крила) и една средна (център). А. Дончев, СВС, 844.