МЕРАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Полски пазач, пазач на мерата. Калоферци бяха си хванали мераджии, кои с оръжие ходяха да пазят мерата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 50. Макар че се хващал за каква ли не работа — селски говедар, аргатин по чифлиците, кехая, мераджия и пр. — той не можал да се отърве от немотията. Н. Ферманджиев, РХ, 155.