МЕРАКЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който е направен с мерак, желание, усърдие, старание. И Къци в съзнанието му, този Къци, с мераклийската пейка, израства като нов, величав човек. В. Ченков, ЗХ, 94. Мераклийска изработка.
2. Остар. Който е свързан с психическо неразположение, меланхолия, нервност и под. Ипохондрическите (мераклийските), .. и жилните страданиета познават са от последните характери. С. Доброплодни, З (превод), 11. Един церител советуваше мераклийските жени, .., да си чистат къщите и с тойзи способ можи да ги изцери. С. Доброплодни, З (превод) 34.
МЕРАКЛЍЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. мераклийски (в 1 знач.); с мерак, по мерак. Тази торта е направена мераклийски, с много украса и фантазия.