МЕРАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм и с предл. за или следв. подч. доп. изр. Който има мерак, желание за нещо. — Мичона, горката, е толкова мераклия за вила, ще я нареди, ще я подреди като на списание, умее ги тя тия работи! Тарас, СГ, 91. Старите разправяха, че имало вътре скрити хайдушки пушки и аз — мераклия за пушка, реших да се вмъкна в пещерата и да си взема една. Н. Хайтов, ДР, 186. Даскал Стефан похвали хаджията, че имал много хубав глас и че много лесно може да стане втори псалт — .. — Искам .. много искам, даскал Стефане. Аз за песни съм мераклия човек. Д. Немиров, Б, 87-88. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Но аз съм мераклия да купувам коне. Па имам си други крави, та. Кр. Григоров, Р, 32. // С лич. местоим. в дат. или с несъгл. опред. с предл. н а. Който обича, предпочита нещо, който има влечение към нещо. Дядо Славчо беше много мераклия на греяна ракия. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 119. Ненко обичаше наистина хорото и играеше го както трябва, ама сѐ не беше му дип мераклия. Т. Влайков, ПСп, 1888, кн. 28, 461. — Турците са мераклии на едри биволи, но и у тях няма като твоите. К. Петканов, ОБ, 157.
2. За мъж — който има желание, слабост към жените; похотлив. Бае Гаджо беше мераклия човек и като поискал нагледно да увери с допиране на ръката си хубавата селянка за своите благоразположения и пълна преданост към нея, то преди да угади, неблагоразумната селянка завъртяла с вилата. М. Георгиев, Избр. разк., 191.— Мераклия е той, стар мераклия по чужди булки. Тарас, СГ, 123.
3. Който влага голямо усърдие, старание, желание в нещо и усет за красота, качество и под. Кога ли ще мине някой другоселец и ще рече: Халал им вярата на иглечевчани. Мераклии хора... Виж им нивите, виж им добитъка. Кр. Григоров, И, 81-82. Мераклия старче обикаля сергиите и упорито търси пресни картофи за гювеч. С. Северняк, ОНК, 129. — Право да ти кажа, Гърбунице, ял съм петмез и на друго място, ама като твоя нийде няма. Едно нещо, дето го е правил мераклия човек — познава се. Д. Немиров, Д № 9, 29.
4. Остар. За човек — нервен, неспокоен, меланхоличен. От най-напред станах замисловата, мераклия, а най-после изгубих си умът. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 219.
5. Като същ. мераклия, -ѝята, мн. -ѝи, м. а) Човек, който има мерак, желание за нещо. Събрах мераклии и подготвихме на руски език драмата на дядо Вазов „Хъшове“. Сл. Македонски, ЕЗС, 121. Разработил той [изобретателят] технологията на препарата, .. — явили се изглежда мераклии да доразработят работата за слава на Отечеството и най-вече — за собствена слава и за припечелване, естествено. Ем. Манов, В, 30. — Е, и какво е това кино до среднощ? — Ами такова... Гасиха тока, палиха го, гасиха, палиха го, докато отвратят народа и той се разотиде, .. Останахме само пет-шест души такива като мен мераклии. К. Георгиев, ВБ, 456. б) Човек, който обича, предпочита нещо. Сега ханчето беше обществено заведение. Въртеше го един единствен човек — Дечо, .. Мераклиите на хубава скара от градеца ще ги видиш ни в туй, ни в онуй време при Дечо. Б. Несторов, АР, 175. Отсядал в някоя крайна къща на селото, събирали се като бухали стари мераклии, вземали си от ракията и кой пари, кой жито или друго — наплащали се. Кр. Григоров, ОНУ, 110. в) Човек, който има слабост към жените; женкар. И разказвах на съдиите всичко, каквото сме правили с моята любовница .. А съдиите — едни стари мераклии — все ме подпитваха, все за подробностите се интересуваха. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 199-200. г) Човек, който влага в нещо голямо усърдие, старание, желание, усет за красота, качество и под. — Виж, оборът ви прилича на цяла жилищна кооперация. Такъв обор още няма в цялата околия. Е, и други мераклии има, но види се другарят Васил го е строил като за свое сърце. Кр. Григоров, И, 131. Майстор е Геле у свирнята и е мераклия! / Като седне, проклетѐцо, като я зачеше — / че оставиш благи приказки в механата, / да послушаш, да усетиш сладост у душата. Елин Пелин, Съч. V, 109-110.
— От тур. meraklı.