МЕРА̀М м. Остар. Намерение, замисъл. Понякога Пенчо заставяше баща си да го даде на мастора, да не бил останал без занаят; но мерамът му беше не да учи занаят, а само да са изщъпне веднъж от баща си. Ил. Блъсков, ПБ I, 15. И така, ние имаме вече .. таквиз делегати, които под предлог за съединение, „плетат всякой своята кошница“ ..! — това е то всичкийт мерам за съединението им. П. Р. Славейков, ПХС, 48. На свраката мерамът не е да пощи бивола, ами да се нахрани. П. Р. Славейков, БП I, 293.
— От араб. през тур. meram.