МЕРДЕВЀН м. Остар. и диал. Стълба. Свето е мердевен; едни се качуват, други сляват. Π. Р. Славейков, БП II, 109. Кога гледа ангело .. гяволо, дека се качуе по мердевено и .. му вика: „Шчо седеш тува на вратата и не улезеш?“ Нар. прик., СбНУ IХ, 155. Мирчо дружина думаше: / „Скоро пояси давайте / от пояси мердевен да напраим, / при Стояна да си аз сляга!“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 127.
— От перс. през тур. merdiven. — Други форми: мердвeн̀, мердефѐн, мердива̀н.