МЕРДЖАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Мерджанен, мерджанов. Тамо [във Венеция] имат камня мерджанлия, / от среброто три аспри по-скъпо. Нар. пес., СбБрМ, 53. Че като посегна / за писанта стовна, / че съм му закачил [на момичето] / мерджанлия гердан. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 141. Мерджанлия чаша.
— Друга форма: мердженлѝя.