МЕРДЖА̀НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от мерджан; мерджанен, мерджанлия. Пукаха пафтите на момински половини, играеха мерджанови и златни нанизи. Д. Спространов, ОП, 122. Женда сложи ръка на мерджановия гердан. Й. Йовков, СЛ, 109.