МЕРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Мерач1. — Братя вика Мито на народа, стреляхме право в дупката! Ей, големи сте мерджии! смеят се всички. Й. Вълчев, РЗ, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)