МЕРЕМЀТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Поправям, ремонтирам. Елиот продължава да следва своята политика, сиреч да крепи турското порутено здание, да го меремети с всякакви поправки и да представя българите като людие, които са недостойни да имат свое независимо самоуправление. СПл, 1876, бр. 20, 79. Каква полза има търновското училище или търновската болница от това, че къщата на покойни Силвестрия е мереметена? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 112.
2. Прен. Бия, налагам. мереметя се страд. и взаим.